Корупция, обречена на... успех

"Институционалната система за превенция и противодействие на корупцията в България включва различни органи и структури, всъщност доста повече отколкото в някои други държави членки. Но някои от тези органи и структури имат дублиращи се функции, което няма как да не се отрази върху качеството на тяхната дейност. Други пък имат скромни или твърде формални правомощия, поради което и резултатите са незадоволителни, а контролите – лесно преодолими. Трябва да се държи сметка обаче, че и натоварването на идеята за създаване на единен орган или мегаструктура за борба с корупцията със свръхочаквания може да се сблъска със същото разочарование. Което връща темата отново към хората, които прилагат правилата. Истината е, че и най-доброто законодателство, и най-ефективните правомощия в ръцете на неподготвени или непочтени служители ще претърпят еднакъв неуспех..."

Предупреждението е от десетото поред издание на "Юридически барометър", което бе представено през седмицата. Изданието е част от проект за наблюдение и анализ на състоянието на правния ред в страната, реализиран от Сдружение "Център за правни инициативи". Този път екипът, ръководен от проф. Даниел Вълчев, се е концентрирал върху проблемите с корупцията в МВР и в съдебната власт.
Оказва се, че само на борбата с корупцията в тези две системи сме вкарали общо осем закона, три етични кодекса, шест стратегии и стратегически насоки с всевъзможни планове и мерки към тях. А с тях се занимават десет ведомства и специализирани органи.

 Резултатът от всичкото това напъване обаче по-скоро клони към нула. Според изследване на "Галъп Интернешънъл Болкан", направено сред 1011 българи в началото на февруари и също публикувано в "Юридически барометър", най-високо е нивото на корупция в съдебната власт у нас (32.4% от всички анкетирани посочват на първо място нея). Следват митническите органи. А нарушаването на правния ред в страната българите отдават на три причини: на първо място корупцията (55% от отговорите), която гражданите наблюдават в практиката на органите, които пишат правилата и контролират тяхното спазване. Втората по важност причина е нежеланието не само на управляващите, но и на обикновените граждани да спазват правилата в случаите, когато все пак ги има (47.7%). И на трето място е безнаказаността за тези, които бъдат сгащени в нарушение - 43.2% от анкетираните сочат, че причината за липсата на законност и ред у нас е бавното налагане на административни и съдебни наказания.
Недоверието на гражданите се подхранва и от резултатите от тази епична битка с корупцията - колко са влезлите в сила присъди за съответните длъжностни лица. Анализите сочат, че въпреки всеобщото усещане за високо ниво на корупция у нас и от лавината стратегии и мерки, с които я борим, през последните три години се наблюдава трайно намаляване на броя на делата за корупционни престъпления. През 2013 г. наблюдаваните дела са 907, при 1117 за 2012 г. и 1280 за 2011 година. Намалява и броят на осъдените с влезли в сила присъди. А на всичкото отгоре тези злоупотребили с властта си държавни служители, които са пратени да изтърпяват ефективно в затворите наказанията си, са едва 4.3% от всичките осъдени за корупционни престъпления - десет пъти по-малко от осъдените само на глоба или пробация.
В началото на април у нас ще дойде румънската прокурорка Лаура Кьовеши, която оглавява Националната дирекция за борба с корупцията в Румъния (D.N.A.). Дамата идва по покана на вицепремиера Меглена Кунева, за да сподели румънския опит в борбата с корупцията, по който напоследък все се мерим. Отсега е ясно какво ще ни каже тя - кадрите са най-важни. Защото у нас въпросът отдавна е не как да се борим с корупцията, а кой да го направи. Особено след като всичките ни държавни системи са така конструирани, че на практика избутват нагоре най-мръсната пяна.
Ако не решим този проблем,  корупцията ще си остане все така обречена... на успех. Въпреки изобилието от ведомства и бомбардировките от стратегии, на които я подлага всяко следващо правителство - обикновено преди избори и с нулев полезен ефект накрая.
Ирина Матева
Вестник "Банкеръ"