Покупката на таванско жилище крие множество подводни камъни

Дом се купува веднъж в живота - не пестете от адвокат, защото после сметката излиза скъпа

"Доста ни е сложна ситуацията. През 2007-ма година жена ми е купила чрез агенция за недвижими имоти таванско помещение в жилищна кооперация. Кооперацията към този момент все още е нямала акт 16 и, доколкото знам, тепърва ще се издават нотариални актове за имотите на всички. Таванското помещение е купено с предварителен договор от собственичката му. И с уверенията, че няма да има проблем за изваждане на нотариален акт, когато му дойде времето. Впоследствие семейството ни се увеличи и таванската стая ни стана тясна. Получихме съгласието на наш съсед да ни продаде неговата таванска стая, която граничи с нашата, за да се поразширим. Отидохме заедно при нотариус, но се оказа, че не можем да я закупим, без да представим акт за собственост на сегашното помещение, в което живеем. Тогава тръгнахме да изкарваме нотариален акт, но се оказа, че такъв не може да ни бъде издаден. Защото помещението, в което живеем, не е обособено като самостоятелно помещение, а е спомагателно към апартамент. Освен това собственичката, от която сме купили тавана, вече е продала и апартамента си на трето лице, видях нотариалния акт за тази сделка.. Хубавото е, че в него не е вписана и нашата таванска стая. Но се получава, че в момента живеем не знам в чий имот, а документ за собственост не можем да си извадим. Какво да правим? Помогнете, защото предстои в близко време да се извадят актове на всички апартаменти от кооперацията, а ние ще увиснем. Имаме протокол от общо събрание на кооперацията, в което пише, че предишната собственичка на нашето таванско помещение ни предава своите права. Но не знаем какво да направим".
Светослав С. от Русе


Ситуацията наистина никак не е лесна за разплитане и човекът с право се чувства в безизходица. По всичко изглежда, че все пак ще му се наложи да стигне до съд, за да може най-накрая да се почувства собственик на тавана, в който живее със семейството си вече 6 години. Защото в момента той не е такъв, поне според закона.

Таванът изобщо не е продаван

Сделка за покупко-продажба на таванското помещение, което ползва семейството, на практика няма. За да има валидно прехвърляне на един недвижим имот, то следва да бъде направено в специалната изискуема по закон форма - с нотариален акт.
Към момента е налице само един предварителен договор, по силата на който двете страни са се задължили някога, в бъдеще, да сключат сделка за продажба на имота при определените в предварителния договор съществени условия - предмет и цена.
Този договор обаче не прехвърля собственост, той очертава само едно облигационно /договорно/ задължение.
С други думи, Светослав и семейството му и към настоящия момент не са собственици на тавана, в който живеят, въпреки че са там вече от 6 години.
В чл. 19 от Закона за задълженията и договорите е предвидена възможност един такъв предварителен договор да бъде обявен за окончателен. За да може предварителният договор за покупка на имот да се превърне в окончателен, той следва да е в писмена форма и да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор - предмета на договора /имотът с пълното му описание/ и неговата продажна цена. Всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск в съда за сключване на окончателния договор. В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила.

Дупка в закона прави обжалването на глоби в скъпо удоволствие за хора с пари

Чакат от съда да каже може ли държавата да се скатава и да не плаща за причинени от органите й вреди

В момента всеки, който е глобен от административен орган, колкото и несправедливо и измислено да е наказан, си прави сметката дали му е изгодно да се жали в съда и дали може изобщо да си го позволи. На практика търсенето на справедливост е оставено на разположение само на хора с пари, които не само биха тръгнали да се борят за принципа, но могат и да си платят за това.
Това е така,  защото законът не предвижда възстановяване на разноските по делата, с които се оспорват наказателните постановления на различните органи. Те не само не се възстановяват в същото дело, с което е отменено едно постановление поради неговата незаконосъобразност, както би било редно. За тях трябва да се води отделен процес. Само че и тогава пак не е сигурно, че тези разноски ще бъдат възстановени от държавата.
Така в крайна сметка въпросът опира до това дали човекът има пари, които да пожертва, за да докаже правотата си в съда. Защото сметката показва, че за да избегне глоба от 100-200 лева, гражданинът трябва да извади поне два пъти по толкова, за да плати на адвокат. А ако делото се закучи и се превърти на няколко пъти през инстанциите, мечтата за справедливост ще му излезе твърде солена.
В Русе вече има хора, които разбраха това на гърба си. В момента между съдилищата в града се подмятат няколко дела, с които се търсят разноски по вече приключили дела по обжалване на наказателни постановления. И се иска държавата, която ги е глобявала незаконосъобразно, да им възстанови понесените щети от действията си - звучи логично и справедливо.
Тези дела са първи по рода си и все още са висящи. Превърнали са се в горещ картоф, който се подмята между различните съдилища. И чакат своето справедливо разрешение.

В Страсбург затова бият през пръстите,
санкциите оттам са ни въпрос навреме

Благодарение на дупката в закона за гражданите остава изборът дали да си затраят за незаконните действия на държавните органи или да похарчат някой лев от джоба си, за да получат справедливост в съда. Правосъдието се оказва лукс и въпрос на пари.
Впрочем, за такова законодателство в Страсбург здраво бият държавите през пръстите и за да се стигне дотам е само въпрос на време. Но явно на никого не му пука.
Факт е, че поне 20 процента от обжалваните санкции от държавни органи падат в съда, защото актовете са некадърно съставени или просто недоказани. Но също така е факт, че никой не може да гарантира законосъобразността на останалите, които не са минали през контрола на съда. А те не стигат дотам не само защото са напълно правомерно наложени или наказаните с тях нарушители са си осъзнали вината и са се отказали да ги оспорват от чувство за справедливост, но и просто защото са нямали пари да го направят.
От това положение печели бюджетът - глобите се събират принудително, без значение от това колко са справедливи и законосъобразно наложени, стига да са необжалвани и влезли в сила. Но пък и остава възможността откровени безобразия на чиновниците никога да не получат наказание.

Изправят на съд за неплатени данъци три врачки-милионерки от Русе

Над 1 милион лева са изкарали за пет години три ясновидки от Русе срещу съмнителни обещания за гарантирана вечна любов, чудодейно избавление от болести и разваляне на черни магии.
Янка Д. и Наталия Г. са снахи на 55-годишната Величка С. от Русе, водят двамата й сина. През 2007 година трите жени решили да се хванат със "семеен" бизнес, пуснали си обяви в интернет и зачакали наивниците да започнат да "кълват" на офертите за любовна "бяла" магия събиране на разделени двойки, пречистване от черни прокоби и лечение на алкохолизъм, ставни проблеми и душевна мъка.
Само за няколко години трите жени се превърнали в милионерки. "Услугите" се вършели лично или от разстояние, но най-често предсказанията се пращали по мейла, а заплащането - между 200 и 600 лева, идвало по пощата. Но не винаги в пари - жените не отказвали да приемат и накити от най-закъсалите, които нямали с какво друго да платят последната си надежда.
Така трите врачки обслужили над 700 души - мъже и жени от цялата страна. Последвала обаче лавина от оплаквания от хора, които останали измамени - платили си, но така и не получили нито просперитет, нито любов, нито по-хубав късмет. И така трите врачки влезли в полезрението на прокуратурата.
Ясновидките били спокойни, че не ги заплашва нищо сериозно - дори и да ги хванат, че са излъгали някого, на практика няма как да се докаже например дали една черна магия изобщо я е имало, камо ли дали е развалена. Само че пропуснали една дребна подробност: че върху всеки лев приход се дължи данък в полза на държавата. И точно тук се издънили.

Предсрочното връщане на кредити продължава да трупа проблеми

Частна кредитна компания, не банка, ми отпусна 1500 лева кредит с убийствена лихва - над 100 процента годишно, в края на тригодишния период трябваше да върна над 5000 лева. Парите ми трябваха спешно, затова се съгласих. Но направих всичко възможното, за да ги върна бързо - само за два-три месеца успях да събера сумата и я преведох на фирмата, заедно с лихвите до момента и 1% върху предсрочно погасената сума като обезщетение. Но месец по-късно получих съобщение, че дължа още пари. И когато отидох да се оплача в офиса ми обясниха, че съм длъжник и ще ме дадат на съдия-изпълнител, ако не изплатя цялата сума от 5300 лева, както пишело в погасителния ми план. Какво да правя?
Валя К., Русе

Най-бързото нещо, което може да се направи в тази ситуация, е да се подаде жалба в Комисията за защита на потребителите. А оттам ще трябва да направят проверка по случая и евентуално - да санкционират кредитната компания, ако действително е допуснато нарушение. Но това няма да реши проблема на клиента, ако компанията продължи да настоява, че Валя К. й дължи пари. И най-вероятно без съд няма да се мине.

Русенец осъди бирници за морални вреди

Човекът погрешка пратен при съдия-изпълнител за 30 бона борч, заради съвпадение на имена

Фирма-събирач на дългове ще плати 1000 лева обезщетение на русенец за нанесените му морални вреди. Защото фирмата тръгнала да събира близо 30 000 лева борч, който човекът изобщо не дължал. Просто станало съвпадение на имена - същинският длъжник носел същите три имена, като набедения. Само че никой не си направил труда да свери и ЕГН-тата.
Куриозното съдебно дело приключи в Русенския районен съд, който се произнесе изцяло в полза на пострадалия.

Дефектната стока е грижа на продавача

Клиентът не е длъжен да издирва сервиза, нито да плаща пари за транспорт и ремонт

Миналия декември си купих лаптоп от голяма търговска верига. Дадоха ми гаранционна карта, само че написана с толкова дребни буквички и в такова бледо копие, че изобщо не се четеше. Тогава не обърнах особено внимание на това - взех компютъра и си тръгнах.
Няколко месеца по-късно обаче лаптопът се повреди. Занесох го обратно в магазина - бях си запазил касовата бележка, признаха ми и гаранционната карта, въпреки че и те не успяха да си я прочетат. Но толкова.
В магазина ми обясниха, че вече нямало сервиз за тази марка в България, имало в Полша. Дадоха някакъв номер да звъня там. Опитах няколко пъти, но така и не успях да се свържа изобщо. После пак отидох в магазина, продавачът там ми направи някаква постановка, говори уж със същия телефонен номер и оттам ми обясниха, че трябва да платя 62 евро за транспортни разходи, а отделно съм щял да платя и за ремонта.
Побеснях и веднага отидох в Комисията за защита на потребителите. И сега чакам отговор оттам. Защото това, което се случва тук, просто го няма никъде в Европа.
Явор М. от Русе

В така разказаната история има поне две нарушения, за които търговската верига рискува да получи санкция от Комисията за защита на потребителите. И клиентът е бил напълно в правото си да се вбеси от отношението в магазина. Защото след като е потърсил правото си на рекламация, от него не може нито да се искат пари, нито да го препращат да звъни тук и там. Това е задължение на продавача.