Предсрочното връщане на кредити продължава да трупа проблеми

Частна кредитна компания, не банка, ми отпусна 1500 лева кредит с убийствена лихва - над 100 процента годишно, в края на тригодишния период трябваше да върна над 5000 лева. Парите ми трябваха спешно, затова се съгласих. Но направих всичко възможното, за да ги върна бързо - само за два-три месеца успях да събера сумата и я преведох на фирмата, заедно с лихвите до момента и 1% върху предсрочно погасената сума като обезщетение. Но месец по-късно получих съобщение, че дължа още пари. И когато отидох да се оплача в офиса ми обясниха, че съм длъжник и ще ме дадат на съдия-изпълнител, ако не изплатя цялата сума от 5300 лева, както пишело в погасителния ми план. Какво да правя?
Валя К., Русе

Най-бързото нещо, което може да се направи в тази ситуация, е да се подаде жалба в Комисията за защита на потребителите. А оттам ще трябва да направят проверка по случая и евентуално - да санкционират кредитната компания, ако действително е допуснато нарушение. Но това няма да реши проблема на клиента, ако компанията продължи да настоява, че Валя К. й дължи пари. И най-вероятно без съд няма да се мине.

За съжаление подобни жалби не са рядкост, особено напоследък - въпреки действително убийствените лихви, много хора предпочитат да теглят бързите кредити, които се дават без много формалности и документи за доходи, каквито изискват банките. Затова и съдебните спорове впоследствие, при неизпълнение на договорите за кредит, подписани от клиентите, затрупват Темида.
Най-често проблемът е, че Общите условия на кредитните компании въвеждат условия, които не са предвидени в Закона за потребителския кредит. И така на практика се опитват да заобиколят разпоредбите му и да утежнят положението на заемополучателите дотолкова, че да ги откажат от предсрочно плащане на кредитите.

Правото да се плати предсрочно
е уредено със закон

Кредитните компании не са същински банки, но могат да извършват дейност по предоставяне на потребителски кредити. И съответно са длъжни да прилагат Закона за потребителския кредит. А съгласно този закон потребителите имат право по всяко време да погасят изцяло или частично задълженията си по договора за кредит.
Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Правото на предсрочно погасяване на взетия кредит е заложено в чл. 32 от Закона за потребителския кредит. Този закон всъщност транспонира в нашето законодателство определени изисквания на ЕС, материализирани в няколко директиви. На практика той почти дословно цитира разпоредбите на Директива от 22 декември 1986 година относно сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно потребителския кредит (87/102/ЕИО).
Според чл. 32 от ЗПК, потребителят има право по всяко време да погаси изцяло или частично задълженията си по договора за кредит.
Законът разписва и последващите в този случай отношения между кредитор и кредитополучател: клиенните имат право на "намаляване на общите разходи по кредита, като това намаляване се отнася до лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора", категорично пише в закона.
Законът категорично забранява отказ, компанията е длъжна да приеме предсрочното изпълнение. При това без прано на неустойка, ако погасяването на кредита се извършва в период, през който лихвеният процент по договора за кредит не е фиксиран, погасяването е извършено въз основа на плащане по застрахователен договор, чиято цел е била да гарантира връщането на кредита, или договорът за кредит е под формата на овърдрафт.
Ако не става дума за такива специфични хипотези, общото правило е, че при предсрочно погасяване на кредита от страна на потребителя кредиторът има право на справедливо и обективно обосновано обезщетение за евентуалните разходи, пряко свързани с предсрочното погасяване на кредита. Но това обезщетение не може да е по-голямо от 1 на сто от предсрочно погасената сума по кредита, когато оставащият период на договора за кредит е по-голям от една година и 0,5%, ако периодът до падежа е по-малък от година.
Единствената възможност за кредитора да търси по-голямо обезщетение, ако той успее да докаже загуба от предсрочното погасяване на кредита, но това не става автоматично, доказателствената тежест е за компанията и тя трябва да е готова при възражение да направи това пред съда.

Какво се случва в практиката

В случая русенката, погасила предсрочно кредита си от 1500 лв., е направила точно това, което пише в закона - възползвала се е от правото, което и е дадено с него, превела е цялата главница с лихвата за периода, в който е ползвала заетата сума плюс 1% върху цялата сума по кредита, погасен предсрочно. При това след като писмено е уведомила кредитора за това, както пише в общите условия, въпреки че законът не предвижда такова задължение за нея.
Само че кредиторът не е приел изпълнението и счита ,че тя дължи пълната договорена сума - общо около 5300 лева - стъпвайки на общите си условия, в които е записал точно това. Компанията твърди, че внесеното от жената може да бъде прието само като частично погасяване на задължение. Единственото, което можело да се направи, е тя да поиска преструктуриране на заема -  да се намали вноската по кредита, респективно и ливата, или да се намали срокът за изплащането му.
Кредитните компании разчитат на подписаните договори за заем, общите си условия и погасителните планове, масово отказват да приемат предсрочното погасяване на кредитите и искат цялата договорена сума - т.е. с лихвите за две-три години напред, както са се разбрали с клиента, независимо, че той плаща главницата много по-рано.
Това е така, защото в общите условия на много от компаниите е записано, че клиентът има право да погаси предсрочно заема си, но трябва да заплати остатъчната непогасена до момента главница, както и всички останали задължения по погасителния план с настъпил падеж /т.е. и лихвите до края на периода, за който е теглил кредита първоначално. Плюс таксите за обслужване на кредита.
Освен това обикновено се изиква клиентът да извести предварително и писмено, че желае да си погаси предсрочно кредита си - условие, което изобщо не е предвидено в закона.
Според чл. 20 от Закона за потребителския кредит обаче правата, предоставени на потребителите по този закон, не могат да се ограничават. Съгласно тази норма всякакви разпоредби в общите условия на различните компании, които противоречат на закона и ограничават правата на кредитополучателите, са нищожни. Освен това законът категорично прокламира, че всяка уговорка в сключен договор, с която предварително се изключват или ограничават правата на потребителите, също е недействителна.
Правото на потребителя по всяко време да погаси изцяло или частично задълженията си по договора за кредит е законово установено право, то не може да се дерогира с общи условия или договор. Законът предпоставя и условията, при които може да стане това предсрочно погасяване. Нещо повече, той задължава кредитора да приеме предсрочното изпълнение. А при отказ или неизпълнение натова задължение е предвидена и санкция - от 5 до 10 000 лева за юридически лица.

Малко известно е,
че кредитът може и да се откаже

Малцина знаят, че кредитът може изобщо да бъде отказан - възможност, която също се дава в Закона за потребителския кредит и за която  почти никоя компания не предупреждава клиентите си. Тази възможност също е въведена в българското право норма на Директива (87/102/ЕИО), тя действа на територията на целия ЕС.
В чл. 29 от ЗПК е дадена възможност за потребителя, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения договор за потребителски кредит в срок 14 дни от подписването му. Правото на отказ от сключения договор за потребителски кредит се упражнява чрез изпращане на уведомление до кредитора преди изтичане на този 14-дневен срок. В този случай клиентът връща на кредитора главницата и заплаща лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средства по кредита до датата на връщане на главницата. Той трябва да стори това не по-късно от 30 календарни дни, считано от изпращането на уведомлението до кредитора за упражняване правото на отказ. Като лихвата се изчислява на базата на уговорения в договора лихвен процент.
При отказ от договора кредиторът няма право да изисква и събира от потребителя обезщетение, с изключение на обезщетението за направените от него разходи към публични административни органи, които не подлежат на възстановяване - ако е направил такива, доказателствената тежест пак е за компанията.
Ирина МАТЕВА
Вестник "Утро"