Дефектната стока е грижа на продавача

Клиентът не е длъжен да издирва сервиза, нито да плаща пари за транспорт и ремонт

Миналия декември си купих лаптоп от голяма търговска верига. Дадоха ми гаранционна карта, само че написана с толкова дребни буквички и в такова бледо копие, че изобщо не се четеше. Тогава не обърнах особено внимание на това - взех компютъра и си тръгнах.
Няколко месеца по-късно обаче лаптопът се повреди. Занесох го обратно в магазина - бях си запазил касовата бележка, признаха ми и гаранционната карта, въпреки че и те не успяха да си я прочетат. Но толкова.
В магазина ми обясниха, че вече нямало сервиз за тази марка в България, имало в Полша. Дадоха някакъв номер да звъня там. Опитах няколко пъти, но така и не успях да се свържа изобщо. После пак отидох в магазина, продавачът там ми направи някаква постановка, говори уж със същия телефонен номер и оттам ми обясниха, че трябва да платя 62 евро за транспортни разходи, а отделно съм щял да платя и за ремонта.
Побеснях и веднага отидох в Комисията за защита на потребителите. И сега чакам отговор оттам. Защото това, което се случва тук, просто го няма никъде в Европа.
Явор М. от Русе

В така разказаната история има поне две нарушения, за които търговската верига рискува да получи санкция от Комисията за защита на потребителите. И клиентът е бил напълно в правото си да се вбеси от отношението в магазина. Защото след като е потърсил правото си на рекламация, от него не може нито да се искат пари, нито да го препращат да звъни тук и там. Това е задължение на продавача.