Шофьори затрупват МВР с искове за обезщетения

Шофьорите с отменени глоби вече затрупват Министерството на вътрешните работи с искове за обезщетения. Заведените дела са стотици. И обикновено ги печелят гражданите.

Обикновено, но не винаги - успехът им зависи главно от това дали успяват да обосноват и докажат претенциите си.

Законът за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ казва, че "държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност".
Това е общото правило, което дава възможност на шофьорите да водят искове срещу МВР заради незаконно наложени им наказания.

Кой има право да иска това обезщетение?
Надлежен ищец е увреденият от незаконосъобразния акт - в нашия случай това е наказаният водач.

Срещу кого се подава искът?
Съгласно чл.205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт или действие са причинени вредите.

Какво може да се иска от съда?
Обезщетението, което може да се търси, е за претърпени имуществени и неимуществени вреди, които са произлезли от незаконосъобразно издадения акт - в случая от акта за установяване на нарушението и последващото наказателно постановление, издадени от органите на реда.

Имуществените вреди най-често се съизмерват с платения по делото за оспорването на глобата адвокатски хонорар. А неимуществените вреди обичайно се изразяват в притеснения, неудобства, унижение, уронване на доброто име, както и за влошено здравословно състояние, вследствие на незаконосъобразните действия на администрацията.

Към тези суми се присъжда /ако е поискана/ и законната лихва до окончателното изплащане на обезщетенията. Както и разноските по делото, с което се търси обезщетението.

Какво трябва да се знае? За да бъде ангажирана отговорността на ответника на заявените основания, в процеса следва да се установят елементите от фактическия състав на чл.203 АПК вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно:
- отменен като незаконосъобразен акт, незаконни действия или бездействия, извършени от длъжностни лица на ответника, които представляват административна дейност,
- претърпяна от ищеца вреда
- и причинна връзка между тях, като посочените елементи следва да са кумулативно /едновременно/ налични.

Какво трябва да се направи?
Тук на първо място трябва да кажем, че наказателното постановление трябва да бъде незаконосъобразно - т.е. тряба да бъде отменено /а не само изменено/ в друго, предходно производство. Освен това решението за тази отмяна трябва да е влязло в сила. Това е материалното правно основание за търсене на възмездяване на причинените от него вреди.

Освен това е важно да се знае, че претенциите в този процес трябва да бъдат доказани и че обезщетенията не следват "по подразбиране" - само защото актът е бил отменен. Това важи на първо място за вредите.

Установява се и наличието на пряка причинно-следствена връзка на твърдяните вреди с незаконното действие на администрацията - те трябва да следват пряко от незаконосъобразния акт. Точно липсата на такава пряка връзка много често води до отхвърляне на претенциите за обезщетение.

Какво решение може да се очаква?
При успешно провеждане на процеса, от съда може да се очаква на първо място обезщетение за претърпените вреди. Размерът му се определя "по справедливост" съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Съдът преценява каква точно сума ще е достатъчна, за да овъзмезди понесените вреди. Тази преценка е изцяло в неговите правомощия и се прави конкретно, съобразно установените обстоятелства по всеки отделен случай.

Върху това обезщетение може да бъде присъдена законната лихва до окончателното му изплащане.

Освен това ще бъде решен въпросът с разноските. Те се присъждат според правилата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. Според закона, само ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца /пострадалия/ да заплати разноските по производството. Но ако искът му бъде уважен изцяло или даже частично - съдът осъжда ответника /в случая МВР/ да заплати разноските по производството, внесената от ищеца държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв - съразмерно с уважената част от иска.