Високо напрежение

Две от електроразпределителните дружества в България са глобени с близо 8 млн. лв. заради това, че са начислявали сметките на абонатите си по показания на "нередовни" електромери - без да са минали през задължителната периодична проверка, която се прави на всички такива измервателни уреди. Случаите са стотици в цяла България. За всеки един от тях е наложена санкция в размер на 20 000 лв. - толкова е минимумът, който предвижда законът.

Следва обаче най-интересното: всеки районен и административен съд в страната сам решава дали при налагането на глобите Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) е разтълкувала правилно закона, или не. В резултат има стотици абсолютно противоречиви решения: едни съдилища потвърждават санкциите, а други - ги отменят, точно като на лотария.

В името на потребителите

Само за изминалите две години председателят на КЕВР е издал общо 377 наказателни постановления и с тях е наложил имуществени санкции на електроразпределителните дружества, защото не са извършили периодична проверка на средствата за измерване (електромерите). Това е задължение на енергодружествата, защото електромерите са тяхна собственост. Тяхно е и задължението да ги поддържат в изправност, както и да ги носят за периодичен контрол.

За 2014 г. са наложени 146 санкции само на "Енерго-Про Мрежи" АД - защото проверките са попаднали на техни електромери. За 2015 г. обаче са издадени 173 наказателни постановления и на "ЧЕЗ Разпределение България" АД.

Запор ще лови и сметките в чужбина

От 18 януари догодина кътането на пари по банкови сметки в други държави - членки на Европейския съюз, вече няма да ни спасява от съдебните изпълнители. Защото и тези сметки ще могат да бъдат слагани под запор. Или по-простичко казано - ще могат да бъдат блокирани от кредиторите.

Това е идеята на новата европейска заповед за запор, въведена на територията на целия ЕС с нарочен регламент -  Регламент (ЕС) 655/2014. А за да се осигури приложението й от нашите съдебни изпълнители, ще бъде поправен и Гражданско-процесуалният кодекс (ГПК) - проектът за тези поправки в ГПК вече е внесен в парламента.

Кипи безсмислен труд...

Проектозакон закова на 200 лв. глобата за незаконно паркиране по тротоарите или в градинки и паркове. Предложението трябва да "мотивира" шофьорите да престанат да паркират където им хрумне. С това очевидно не успяха да се справят в достатъчна степен нито скобите, нито паяците, нито солените цени за интервенциите им.

"Справедливостта"за едни ще надуе сметките на други

Кого ще "оправи" законопроектът за частния фалит и кой ще бъде "ударен" от него? У нас този въпрос винаги е актуален, особено когато става дума и за много пари.
Противно на версиите, които ни пробутват публично, сред най-"ударените" от закона няма да са банките - те обикновено обезпечават кредитите, които отпускат, и ако законът бъде приет, просто ще уреждат обезпеченията си по-стриктно.
Най-голям ще е ударът по топлофикациите, по енергодружествата и ВиК и по телефонните оператори. Всички те без това трудно си събират задълженията от абонатите. Още повече че това са необезпечени вземания, които обикновено са на опашката при осребряването на имущество - след банките и след държавата, които са с привилегии при събирането на вземанията си. Та ако се стигне до очертаващата се "масовост" и до реално опрощаване на задълженията на техните длъжници, това може да доведе до финансов колапс самите енергийни и комуникационни дружества.

Като се има предвид спецификата на дейността на тези фирми, а също опасността покрай тяхното разклащане да се затресе и политическата, че и националната сигурност - никой няма да допусне те да фалират. И ще се случи нещо вече познато - те ще започнат да "начисляват" несъбраните (опростените) сметки на гърба на другите си платци - изрядните абонати. Те и без това от години плащат за кражбите на ток и парно - сега ще им "предложат" да поемат и сметките на "опростените". И така "справедливостта" за едни просто ще надуе цената за другите. Което също няма как да е справедливо.

Корупция, обречена на... успех

"Институционалната система за превенция и противодействие на корупцията в България включва различни органи и структури, всъщност доста повече отколкото в някои други държави членки. Но някои от тези органи и структури имат дублиращи се функции, което няма как да не се отрази върху качеството на тяхната дейност. Други пък имат скромни или твърде формални правомощия, поради което и резултатите са незадоволителни, а контролите – лесно преодолими. Трябва да се държи сметка обаче, че и натоварването на идеята за създаване на единен орган или мегаструктура за борба с корупцията със свръхочаквания може да се сблъска със същото разочарование. Което връща темата отново към хората, които прилагат правилата. Истината е, че и най-доброто законодателство, и най-ефективните правомощия в ръцете на неподготвени или непочтени служители ще претърпят еднакъв неуспех..."

Предупреждението е от десетото поред издание на "Юридически барометър", което бе представено през седмицата. Изданието е част от проект за наблюдение и анализ на състоянието на правния ред в страната, реализиран от Сдружение "Център за правни инициативи". Този път екипът, ръководен от проф. Даниел Вълчев, се е концентрирал върху проблемите с корупцията в МВР и в съдебната власт.
Оказва се, че само на борбата с корупцията в тези две системи сме вкарали общо осем закона, три етични кодекса, шест стратегии и стратегически насоки с всевъзможни планове и мерки към тях. А с тях се занимават десет ведомства и специализирани органи.