Правосъдие в капан на интереси

Върховният административен съд е в отчайващ капан на интереси. От него се иска да отмени като незаконосъобразни космическите такси за обжалване на нагласените обществени поръчки, които събира Комисията за защита на конкуренцията. Проблемът обаче е, че ВАС също печели от тях. При това немалко - до 7500 лв. от всяко дело.

От съда сега се иска да реши кое му е по-мило: собственият му интерес да пълни издънения бюджет на съдебната власт или общественото благо, което очевидно е накърнено от несекващите далавери с обществените поръчки и срещу което всъщност работят по-високите такси за обжалване. Лошото е, че няма кой да измъкне ВАС от тази "беда" - само той може да реши дали да отмени постановлението на Министерския съвет, с което се въвежда спорната тарифа, или не - друг съд с такива правомощия няма.

Адвокатурата загуби битката за параграфа

Върховният административен съд обяви за нищожен параграф 2 от наредбата за минималните размери на адвокатските хонорари. Текстът предвиждаше, че ако възнагражденията на защитниците са прекомерно високи, съдиите могат да ги "режат", но максимум до двукратния минимум, записан в тази наредба. След решението на ВАС думичката "двукратен" ще отпадне. И съдът ще може смело да снижава хонорари до най-ниския размер, посочен във въпросния нормативен акт.

Бедата е, че тази разпоредба всъщност пазеше не толкова адвокатите, които със или без нея пак ще намерят начин да си взимат парите. Тя пазеше най-вече клиентите им. И то тези, които са изрядни пред закона - т.е. които съдът признае за прави в който и да било спор, независимо дали е граждански, или по дело срещу държавен орган. Контрата сега остава у тях.

Държавата отказва да събира парите си

Милиони левове на държавата изтичат в канала заради бездействието на собствените й органи, които не могат да се разберат кой трябва да ги събира. В същото време бюджетът се гъне и управляващите не са поискали заем само от папата, за да плащат масрафите на хазната - включително и заплатите на същите тези чиновници. Още по-дразнещото е, че никой не може да каже с точност колко пари потъват по този начин, защото никой не счита, че има задължението да направи това изчисление.
Проблемът за пореден път бе поставен на дневен ред от заместник-председателя на ВКС Красимир Влахов. "Повече от четири години НАП отказват да събират сумите, които гражданите дължат на съдилищата", в прав текст обяви Влахов. Става дума за т.нар. съдебни такси и разноски. Обикновено тези такси се поемат от този, който загуби делото, въпросът е какво се случва, ако човекът все пак не плати.  Задълженията се присъждат в полза на държавата и се издава изпълнителен лист за тях. Само че този лист в момента потъва в нечий кашон със стари бумаги. И в крайна сметка там си и умира: просто се чака да изтече давността за събиране, за да може да се прати официално в архив. 

Широко затворени очи

С калпавото законодателство, което произвеждат от години насам, депутатите от няколко парламента направиха и невъзможното, за да вържат ръцете на всички институции в държавата така, че да не могат да заничат в сметките и доходите им. В резултат Сметната палата се оказа куче без зъби, Националната агенция за приходите има по-скоро пожелателни функции, конфликт на интереси във висшия ешелон на властта явно никога няма да бъде установен, прането на пари се изчерпва с нелепи "разкрития" за мижави суми срещу още по-мижави престъпници, а законът за офшорките се превърна в бостанко плашило, което никого не спира. Но въпреки това ще го преправят, за да стане още по-сигурно безполезен.
Държавата стои със широко затворени очи за бизнеса и за благосъстоянието на най-видните си кадри. Истината е, че ако не бяха ни пришпорили отвън, Христо Бисеров вероятно и до ден днешен щеше да е сред най-тачените политици у нас. Истина е също и че в момента никой в държавата не може да даде един простичък отговор: чий в крайна сметка е "Булгартабак" и кой е "номиналният" собственик на 80% от капитала на дружеството, уютно скрит в анонимност. А ако се чудите защо се получава така, обяснението е елементарно: заради нежеланието на законодателите за промяна, съчетано с чиновнически мързел и панически страх.

Съдия наказан за прекалена етичност

Съдия от Софийския районен съд отказал да разглежда делата на банката, която му отпуснала преференциален кредит при далеч по-изгодни условия от обичайните. Магистратът обяснил, че прави това, за да не бъде обвинен в конфликт на интереси. Собствените му колеги обаче го низвергнали и обвинили, че с прекалената си етичност той руши имиджа на съдебната власт. И поискали да бъде наказан.
Случаят е абсурден, защото показва как у нас е напълно възможно да те накажат не за нарушаване на етичните норми, а за стриктното им спазване. Но това е нормално за една държава, в която ненормалното е правило, а всичко останало - изключение.

Русенец осъди МВР за незаконно взета книжка

Собственик на билярдна зала след седем години съдебни спорове осъди МВР да му плати 300 лева обезщетение за моралните вреди, които му били нанесени с незаконно отнемане на книжка. Всъщност искът на Н.С. е за много по-голяма сума плюс имуществените разходи, които е претърпял - за заплата на шофьора, на когото плащал да го кара, докато е без книжка, за платените такси по жалби, такси за явяване на изпит и куп още разноски. Но останалите му претенции бяха отхвърлени от Русенския административен съд.