Огромните лихви по бързите кредити далеч не са единствения проблем

Никой не знае колко са арбитражните съдилища у нас, нито пък контролира кой и как работи в тях

Едно телевизионно разследване най-сетне накара куп висши държавни мъже да заговорят за проблем, за който всъщност знаеха прекрасно от години. Защото жалбите от опарени с "бързи кредити" и високите им лихви, пълнят пощите и канцелариите им от началото на кризата и вероятно отдавна са стотици.

Досега очевидно беше по-удобно да се замълчи, само че повече не може. Затова цяла седмица управляващите засипваха с обещания като с манна небесна главите на гневните граждани: ще въведем таван върху лихвите, ще има по-строг контрол от БНБ върху небанковите кредитни институции, лихвите ще се описват в европейски формуляр и прочие, и прочие. Без да се впускат в обяснения какво пречеше това да стане преди 3-5 или повече години.

Но размерът на лихвите далеч не е единственият проблем на хората, които дължат пари, въпреки че най-силно се натрапва в общественото полезрение. Има и друг, много по-страшен, за който обаче все още никой не говори.

За какво става дума разказва историята на 60-годишната русенка Нели Иванова, която стигна до дъното без да има никаква вина. Заради заем, който при това е изплатила до стотинка. Въпреки това обаче в края на лятото онкоболната жена остана без пукната стотинка в джоба, след като съдия-изпълнител й запорира пенсията. Направи го напълно законно, при това с решение на съд. Абсурд, с какъвто в България отдавна вече сме свикнали.

Взимаш 1 500 - връщаш 5 392

Историята на Нели не е по-различна от тази на стотици други, които кризата остави без глътка въздух и с жълти стотинки в джоба. Тя е пенсионер по болест, но за да живее човешки е принудена да продължи да работи в цех за филтри.

През лятото на 2010 година й се налага да тегли кредит – парите й трябвали спешно, за да си плати за бракоразводното дело. Тогава се обърнала към "Профи кредит". Взела 1500 лева, като по договор трябвало да върне сумата за 3 години.

Нели разказва, че тогава не видяла договора попълнен изцяло - пратили й го впоследствие по пощата. И чак тогава осъзнала, че срещу получените 1500 лева всъщност ще трябва да върне 5392 лева и че лихвата й е над 100 % годишно.

"Като разбрах за какво става дума, реших да си изплатя задължението по най-бързия начин. Изтеглих заема през юли, а през септември взех друг кредит, вече от банка, и внесох всичко, което дължах на "Профи кредит". Платих им всичко до стотинка. Внесох и лихвите до момента плюс 1% обезщетение за предсрочното погасяване на потребителски кредит - направих всичко, както пише в закона", обяснява Нели.

Жената написала уведомително писмо до "Профи кредит", че си погасява заема предсрочно, пратила парите и решила, че е приключила с тази история.

Но не се получило така. От фирмата за бързи кредити просто отказали да приемат кредита за предсрочно и изцяло погасен. И си продължили да искат цялата сума по договора - всичките 5392 лева, с лихвите за 3 години. Защото според тях това, което Нели им платила, не било предсрочно погасяване на кредита й, а просто предсрочно плащане на месечни вноски.

Първата реакция на Нели била да се оплаче в полицията, но оттам само учтиво й написали писмо, че няма данни за престъпление. И я насочили към Комисията за защита на потребителите. От Комисията веднага образували проверка, след която счели случая за грубо погазване на закона и гарантираното от него право на потребителя да си погаси предсрочно заема. Наложили 8000 лева санкция на "Профи кредит". Но тази санкция и до ден днешен не е в сила, защото от фирмата веднага са я атакували в съда. Делото все още е висящо, няма окончателно влязло в сила решение.

У нас се счита за нормално да те осъдят,

без дори да разбереш

Междувременно обаче, докато тече делото срещу санкцията, наложена от Комисията за защита на потребителите, от "Профи кредит" завеждат друго дело – този път срещу Нели. Само че не в редовен съд, а в арбитражен. Който разглежда делото без Нели да присъства и я осъжда да плати цялата искана от “Профи кредит” сума, лихвите и разноските за арбитражното дело.

С това решение на арбитражния съд е изваден изпълнителен лист и жената е предадена на съдия-изпълнител, а пенсията й е поставена под запор.

За това решение на арбитража обаче Нели научава чак от съдия-изпълнителя, който идва, за да събира същият този заем, който тя смята за изплатен до стотинка. Жената няма обяснение как така не е получила призовка, нито дори решението на съда, въпреки че никога не е сменяла адреса си в Русе.

"Разбрах, че съм била осъдена, когато получих писмото от съдия-изпълнителя. Там пишеше, че дължа 6295 лева. Вече не знам на кого да се оплача. За няколко месеца смъкнах 17 килограма, чувствам се смазана. Остава ми само да умра", плаче Нели.

У нас е напълно в реда на нещата да те осъдят, без да разбереш, а както се вижда - дори и без да си виновен. По-лошото обаче е, че решението не само на този,а и на който и да било арбитражен съд не подлежат на никакво обжалване пред редовните съдилища. Веднага се издава изпълнителен лист, с който се отива при съдия-изпълнител и той започва да действа - точно така, както се случило с Нели.

Арбитражите у нас тънат

в уютна анонимност

Проблемът с арбитражните съдилища и правосъдието, което те раздават, тепърва ще набира сила. Защото се оказва, че услугите им стават все по търсени. Към тях се обръщат все повече фирми, които залагат в договорите си клаузи за решаване на споровете пред арбитраж. Сред тях има търговски вериги, редови доставчици на стоки и услуги, външнотърговски фирми, дори посредници при продажба на недвижими имоти.

По-лошото е, че сред тези клиенти на арбитражите напоследък има много дружества, които работят с общи условия, които потребителите реално не могат да променят. На арбитража вече залагат не само фирмите, които раздават бързи кредити, но и тези, които събират просрочените вземания.

А се оказва, че към арбитражите започват да се обръщат и доставчици на електроенергия за населението. От сайта на един от арбитражните съдилища в София става ясно, че при тях са образувани 73 дела за така наречените „корекции на сметки“ на абонати – спорове, които енергодружествата масово губят в редовните съдилища, защото съдебната практика е категорична, че тези корекции са незаконни.

Засиленото търсене логично увеличи броя на арбитражните съдилища в страната, те вече никнат буквално като гъби след дъжд. Проблемът е, че както образуването, така и работата им, както и качеството на правораздаването в тях, не се контролират от никого.

Всъщност никой не знае колко, кои са, къде и как работят всичките нароени арбитражи у нас. Допреди време арбитражните съдилища в страната можеха да се изброят на пръстите на едната ръка, организираха се към камари и институции със завиден авторитет, а в тях работеха мастити юристи, чиито имена сами по себе си будеха преклонение.

Днес обаче Арбитражни съдилища има под път и над път. Регистрират се като сдружения с нестопанска цел и са готови за работа. Такива има вече в почти всеки град, само в София са над 10.

Няма никакъв контрол и за професионалните качества на арбитрите. Арбитър на практика може да стане всеки, няма специални изисквания, не се изисква богат професионален опит, добра репутация, каквото и да било друго, освен "независимост и безпристрастност", които се смятат за доказани с декларация от самия арбитър.

Никой не следи с кои фирми работи един арбитражен съд и дали пък не обслужва само една-единствена групировка, което определено би поставило въпрос обективността на съдиите. Те не са длъжни да декларират публично клиентите си.

Арбитражните съдии не обявяват като редовите магистрати доходи, имущества и семейни връзки нито пред Сметната палата, нито пред когото и да било друг в България, освен пред данъчните - а там информацията е под желязната защита на данъчната тайна.

Няма и общи правила за работата на десетките вече Арбитражни съдилища - всеки съд си пише собствен правилник. И заради липсата на всякакъв контрол е напълно възможно да се стигне до абсурди. Като например до този, че може да те осъдят, без никога да си давал съгласие да ходиш пред арбитраж. Защото в правилника на един от арбитражните съдилища е записано, че липсата на писмено споразумение за арбитраж се замества от липса на противопоставяне от ответника. Т.е. ако си на почивка, не получиш призовката и не възразиш в дадения срок - просто се събуждаш осъден.

Не дупка, а цяла законова яма

Всъщност, арбитражните съдилища у нас тънат не в законова дупка, а в истинска яма. Оправданието за това е, че до арбитраж се стига доброволно - по споразумение между две равнопоставени страни, които решават да си спестят време и пари и да поверят споровете си на уважаван от тях съдия, който да ги решава. Поне така е по белия свят, където арбитражните съдилища и са институции, равни по авторитет с редовите съдилища. А за арбитри се назначават хора с такива биографии, че никому и през ум да не му мине да ги заподозре в непрофесионализъм

Доколко у нас обаче баба Пенка от Долно Нанагорнище е равнопоставена на енергодружеството, което й продава ток или на банката, която й отпуска кредит, е ясно. Затова е очевидна нуждата от законова защита не само за нея, а и за всички потребители на стоки и услуги, които “доброзорно” са препращани към арбитраж или с типови договори или дори с общи условия на могъщите фирми, срещу които може да се окажат изправени. Само че тази защита просто я няма.

Единственият закон, в който има някаква уредба за тези отношения - това е Законът за международния търговски арбитраж. Поради липса на друга нормативна уредба обаче той се прилага и за чисто потребителските договори, сключвани с обикновените граждани вътре в държавата . Въпреки огромната разлика между търговец, сключващ трансгранични сделки и дядо от село, който си купува телефон.

Тази липса на правила очевидно е твърде удобна за фирмите, които търсят арбитража като бърз и евтин начин да си решават споровете с потребителите. Но е жестока заплаха за тези, които без дори да разбират за какво става дума, просто подписват договори без да ги четат. Защото решенията на арбитражите не подлежат на обжалване, влизат в сила веднага, и се изпълняват веднага.

Законът все пак предвижда някаква възможност това арбитражно решение да бъде отменено - това може да направи само ВКС като първа и последна инстанция.

Но дори и да се подаде такава молба пред ВКС, тя не спира изпълнението. Така че докато съдът се произнесе, жалбоподателят спокойно може да остане без дом. Освен ако няма пари в брой, за да внесе съответното обезпечение.

Освен това, за да се води такова дело, трябват и още пари – поне за адвокатски хонорар, а има и държавни такси. А броят на тези, които могат да си позволят такава битка при блокирани от съдия-изпълнител заплати и имоти съвсем не е голям.

Като за капак трябва да се каже и друго: надеждата за успех пред ВКС е твърде малка и дори по-скоро теоретична. Справката с приключените от ВКС дела по исковете за отмяна на арбитражни решения никак не е обнадеждаваща. Съотношението на отменени актове на арбитражите и решенията, с които исковете за това се отхвърлят, съвсем не е в полза на осъдените от арбитражите.. С две думи успелите да спечелят там се броят на пръсти.

Най-лошото обаче е, че според практиката на ВКС дори очевидно неправилно или недопустимо решение на арбитраж не може да бъде отменено. Защото не подлежи на съдебен контрол - този порок не влиза в списъка на изрично изброените в единствения ни закон за арбитражите хипотези, в които ВКС може да отменя арбитражни решения. Така че защита срещу грешни решения на арбитражите на практика няма.

Топката е в полето на законотворците

Единственият шанс за Нели Иванова от Русе е да се опита да отмени решението на Арбитражния съд, който я е осъдил, като докаже, че е била нередовно призована за делото. Така спорът отново ще се върне в арбитража, но този път Нели ще може да представи документите, според които е внесла цялата дължима сума на “Профи кредит”.Ако не успее обаче, ще трябва да продаде жилището си, да са плати тези 6295 лева, които се искат от нея, защото е осъдена.

Историята на Нели далеч не е единствена в държавата. Но е достатъчна, за да покаже на законотворците, че имат работа. Друг въпрос е как ще си я свършат – свикнали сме на половинчати решения и работа на парче, така че чудеса от тях отдавна вече никой не чака. Но каквото и да направят, все ще е по-добро от сегашното положение. Така че, топката е в тяхното поле.

Ирина МАТЕВА